Картината на победното завръщане “На прощаване” - Съчинение

Ботевото стихотворение “На прощаване” е драматична изповед на лирическия герой в навечерието на битката.От всеки стих в творбата бликат искрени и неподправени чувства,трагизъм и оптимизъм,произтичащи от смъртта и победата.Една от най-поетичните картини в Ботевата поезия е картината на победното завръщане.Тя носи в себе си възхищението и опиянението от сбъдването на най-съкровената мечта-свободата.
Картината на победното завръщане е контрастна на картината на картината смъртта.На трагизма се противопоставят оптимизмът,красотата и величието на свободата.Тази картина излъчва светлина и багри,внушава всенародното ликуване и радостта на освободители и освободени.Личните чувства на героя се сливат с общонародните и той изживява бурен възторг и ликуване,радост и опиянение от победата.
Картината на победното завръщане е една от най-поетичните в Ботевото творчество.Тя звучи тържествено и празнично. Излъчва радост и светлина. Посрещането е народен ритуал, в него се долавя радостта от победата.
Поетът внушава единението между борците за свобода и народа, народната признателност и преклонението пред делото на героите. Изповедната форма на стихотворението съа впечатление за искреност и въздейства силно върху читателя.
Героят споделя и съпреживява победата с майката. Обръщенията “мале”, “майноле” издават синовна обич и привързаност, топлота и нежност.
Ако си, мале,майноле
жив и здрав стигна до село
жив и здрав с байряк във ръка.
Анафората “жив и здрав” внушава радостта на героя от завръщането. Началните стихове въвеждат в атмосферата на картината и в нейното емоционално звучене.
Лирическият герой е част от дружината, от победата. Бунтовникът е горд, че е един от юнаците, извоювали свободата на народа. Представата за бунтовниците внушава качествата на юнаците и на всички българи. Епитетите “лични”, “напети” внушават физическата красота, силата и мъжеството им. Детайлът “левове златни” подсказва тяхната принадлежност към българския народ. Лъвът е символ на сила, смелост и благородство. Постоянните епитети, характерни за народната поезия представят въоръжение. Видът на бунтовниците е предаден в духа на народната поезия. Той внушава българската смелост и доблест, поражда чувство на национална гордост.
Картината подсказва всенародното празнично ликуване. Речта на героя е задъхана, наситена с много емоции. Свободата предизвиква въодушевление, радост и бурни чувства.
О, тогаз, майко юнашка!
О, либе мило, хубаво!
Възклицанията и междуметията показват силните чувства на героя. Долавя се единението му с близките и народа. Глаголите в повелително наклонение “берете”,”късайте”, “плетете”, “да кичим” изразяват призива на героя и желанието му да изживее радостта от завръщането и победата със своите събратя.
Берете цветята в градина,
късайте брашлян и здравец,
плетете венци и китки
да кичим глави и пушки.
Цветята са израз на обичта и уважението на народа, на възторга и ликуването. Бръшлянът е символ на безсмъртие, на вечност, венецът- на почит и възхвала на героите. Картината на победното завръшане утвърждава идеята за народната признателност. Всенародната любов е награда и отплата за героя.
Картината на победата се противопоставя на картината на гибелта и като цветови внушения. Смъртта е представена с контрастните цветове черно- бяло. Свободата и посрещането на победителите се свързва с много багри и зеления цвят, който носи внушения за оптимизъм, надежда и обновление.
Срещата на бунтовниците с близките предизвиква драматични лични преживявания. Радостта се слива с болка и тъга. Майката е духовният спътник на героя, възпитала е у него патриотизъм и свободолюбие, чувство за чест и достойнство. Бунтовникът е радостен, че с нея ще изживее свободата. Майчината целувка е свидна награда за извървения път, но и вдъхновение да продължи освободителното дело. Към любимата изпитва дълбока, затрогваща любов, внушена чрез метафоричния глагол “тупа”, “играе”. Бунтовникът съзнава неговата мъка, съпреживява я и желае да утеши либето.
Радостта от срещата е помрачена от предстоящата раздяла. Лирическият герой подчинява личните чувства на обществено- значимите. Бунтовникът проявява патриотизъм, прданост на идеала, впечатлява със своята готовност за саможертва. Дори в мига на радост и ликуване мисълта за страшния път на борбата не го напуска. Метафоричния епитет “кървава ръка” внушава риска и жертвите в борбата и ни насочва емоционално към картината на смъртта. Героят продължава по пътя на борбата с ясното съзнание за възможна гибел
Дружина тръгва, отива,
пътят е страшен, но славен
аз може млад да загина

Антитезата “страшен, но славен” слива мотивите за смъртта и безсмъртието, внушава трагизма и величието на гибелта за народна свобода. Лирическият герой е уверен в народната признателност- това е единствената награда и отплата, към която се стреми. Прощаването с майката и либето в края на стихотворението внушават силни и драматични чувства, разкриват революционната всеотдайност на героя, неговата нравствена сила и красота.
Картината на победата завладява с празничнотонастроение, с красота и радостни емоций, които изразява.Свободата е най-съкровената мечта на героя и той я изживява с близките си и народа.Читателят е завладян от радостта и ликуването от победата.Поетът умело и въздействащо разкрива и утвърждава красотата и величието на свободата, мъжество и нравствената сила на бунтовника.