"На прощаване" - анализ

За Ботев,една от наи-светлите вазрожденски личности,изричаме думите:
гениален поет,далбок ум и страстен боец.Но силата и красотата му е наи-вече в неговата поезия.Към стиховете,посветени на националноосжободителната борба,пренадлежи и стихотворението "На Прощаване" в което на централно място са величието на човека,пренесъл се в саможертва на революцията.Смисълът на стиха "патят е страшен,но славен" е двузначен:"страшен" защото борбата,която води лирическият герои е изпалнена с риск и неизвестност,а "славен",защото смартта е в името на свободата на народа,а това вече е подвик пат към безсмартието.
с този свои стих Ботев обобщава посланието си,което е изповед пред маиката и завет към идното поколение.Лирическият герои тръгва по пътя на борбата,защото знае,че това е борба за свобода,така жадувана и желана.
....станах азе,хаидутин,
хаидутин майко бунтовник...
аз вече пушка нарамих
и на глас тичам народен".
Бунтовникът добре преценява трудностите,които са пред него,но тои е воден от силна любов и силна умраза и е готов да умре за своите идеали.Тази готовност за саможертва ще бъде изпълнен дълг към родината.Смартта му е наблизо,но тя не само,че не го плаши,а го преближава до всенародната любов и признателност:
"....аз може млад да загина...
но стига ми тая награда-
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода.....".
Борецът "за правда и свобода" знае,че умира за свято дело и е спокоен.
Ботев вижда смъртта като начало на духовно безсмартие,като приемственост в борбата и изрича своя завет,които днес звучи със страшна сила:
"Но туи щат братя да видят....
като брата си да станат
силно да любят и мраят..."
В "На Прощаване" Ботев рисува пътя и борбата на не само,като страшен,но и славен,защото е свободно избран срещу тиранията и за защита на наи-голямата човешка ценност-свобода.Славен, защото устоява правата на народа да бъде свободен.
Голям патриот и истински родолюбец,Ботев желае една единствена награда-сърдечната признателност на народа и безсмартие в паметта на потомците.
Но..стига ми тая награда,
да каже нявга народът
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода."
В стихотворението "На прощаване" се преплитат чувства и омраза,на радост и оптимизъм.